Мениджър по кибернетичен риск

Пътища или методи, които авторите на заплахи използват, за да се възползват от уязвимостите в информационните мрежи или системи от конкретна организация и оказват въздействие върху нейната наличност, цялост и поверителност. Векторите на атака могат да включват тактики в областта на социалното инженерство, като фишинг електронни писма или претекст, технически приложения като инжектиране на SQL, както и атаки с препълване на буфер.

Методите и най-добрите практики, които защитават ИКТ системите, мрежите, компютрите, устройствата, услугите, процесите и хората срещу неразрешен достъп, изменение и/или отказ от обслужване на активи.

Методи, технологии и техники, използвани за защита (откриване, наблюдение и възстановяване) срещу кибератаки. Тези кибератаки включват няколко вектора на атаки, като зловреден софтуер, атаки с отказ на услуга (DoS) и фишинг. Някои примери за използваните методи са системите за предпазване от нежелани прониквания (IPS), защитната стена, антивирусните програми, алармените системи против проникване (IDS), обучението в областта на киберсигурността, резервното копие, системата за управление на сигурността на информацията (ISM), многофакторната автентификация и създаване на информираност.

Методите, използвани за анализ на програмното осигуряване, на системата за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и на мрежовите показатели, които дават насоки за справяне с първопричините за проблемите в рамките на информационните системи. Методите могат да се използват за анализиране на затрудненията, свързани с ресурсите, времето за прилагане, изчакайте латентните и резултатите от сравнителния анализ.

Политиките за управление на вътрешния риск, които определят, оценяват и подреждат по приоритет рисковете в дадена информационна среда. Методите, използвани за свеждане до минимум, наблюдение и контрол на опасността от и въздействието на катастрофални събития, засягащи постигането на бизнес цели.

Наборът от действия, които се извършват за откриване на уязвимости в рамките на компютризирана система с цел подобряване на сигурността в рамките на дадена организация. Те имат за цел да идентифицират и преодоляват нарушенията на сигурността на данните и заплахите в дадена мрежа.

Рисковите фактори за сигурността, например хардуерни и софтуерни компоненти, устройства, интерфейси и политики в областта на ИКТ мрежите, техники за оценка на риска, които могат да се прилагат за оценяване на сериозността и последиците от заплахите за сигурността и планове за действие при извънредни ситуации за всеки рисков фактор за сигурността.

Установени най-добри практики и насоки за осигуряване на сигурността на системите и данните в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Стандартите, какъвто е случаят със серията ISO 27000, осигуряват рамка за осъществяване на ефективен контрол за сигурност, включително контрол на достъпа, оценка на риска и управление на инциденти, както и за осигуряване на съответствие на дадена организация.

Планът, определен от дружество, в който се определят целите и мерките за сигурност, за да се смекчат рисковете, да се определят целите на контрола, да се определят показателите и референтните стойности, като същевременно се спазват правните, вътрешните и договорните изисквания.